На територията на ДПБ „Д-р Георги Кисьов” съществува общежитие за екс-пациенти (Защитено жилище). През последните 15 години то има ясно дефинирани задачи, структура и организация. Началният стадий на повишен патронаж е отминал и сега службата е високо автономна и с доказана способност за самоподдържане. Тази субсистема остава компонент на болницата и е от голяма полза, както за екс-пациентите, така и за финансовата издръжка на стационара. В общежитието за екс-пациенти обаче не могат да бъдат обхванати всички (над 100 годишно), които имат потенциал да напуснат стационара и се нуждаят от последващи защитени условия на живот. Една от важните причини за това е лошата битова среда.
Има сериозни потвърждения от практиката и научните изследвания за ролята на болничната среда при формиране на механизмите на социална дезадаптация. Възникването на несъответствие между възможностите на индивида и предявените към него очаквания предизвиква “ескалация на неразбирателството” и поява на синдрома на социален срив (социално оттегляне, враждебност и разрушително поведение). Неизбежното настаняване в болница провокира нова екзацербация, като с времето факторите на болничната реалност все повече изместват биологичните и социални причини на декомпенсацията и индивидът се оформя като инвалид, съобразно болничната оценка.
Синдромът на институционализъм (Wing, Brown – 1970) се дължи на нарастваща необходимост от протекция поради продължително пребиваване в защитена среда. “Институтът” възпитава навици и стил, необходими за живот в защитената среда. Също така обективно не толкова поведението, а статутът на психично болен определя реакцията на отхвърляне от страна на обществото.
Необходимостта от предотвратяване на социален срив и избягване появата на институционализъм налага да се изгражда система на защитени жилища с по-гъвкави социални услуги, предлагани от добре обучени екипи. Специализирани програми и трудотерапия ще се прилагат с диференциран подход и към пациентите на болницата, като основен елемент в процеса на тяхното лечение, и към екс-пациентите (хора с хронични психични разстройства и зависимости). В момента голяма част от тях остават в затворена системата до края на живота си. При много от тях обаче адекватните социални услуги и програми могат да доведат до успешна ресоциализация.
Прилагането на тези програми може да се превърне в държавна политика и да бъде прилагана в сферата на психиатричното здравеопазване чрез предложената система на обмен на опит и споделяне на научен потенциал.
Като най-голямата в България, ДПБ „Д-р Георги Кисьов” има необходимият човешки ресурс и доказана през годините нужда от разширяване на услугата Защитено жилище. Проектът предвижда насочването на услугата към всички екс-пациенти на болницата (чрез подобряване на битовата им среда, включване в програми за трудотерапия и в други социални дейности). Създаденият модел може да има значим лечебен ефект и за голям брой пациенти на стационара, които ще имат мотив да преодолеят „синдрома на ескалация на неразбирателството” или „синдрома на институционализъм” и да напуснат стационара в приемливо за тях Защитено жилище, а в последствие – в предишното социално обкръжение. Този модел може да се прилага с голям успех при хора с зависимости от алкохол и наркотици, но също и при пациенти с тежки психически отклонения.
Опитът от съществуващата през последните 15 години практика на територията на болницата, може да бъде доразвит в успешен модел чрез ново Защитено жилище и създаването на нова битова сграда и модерни социални услуги. Този модел ще бъде споделен с всички подобни звена в България, за да стане част от националната политика в сферата на психиатричното здравеопазване.
